ТАБ - Тънкоиглена Аспирационна Биопсия
През 1984-5год. д-р Иван Кръстев въвежда ТАБ/тънкоиглена аспирационна биопсия/ на щитовидната жлеза и използва като рутинен метод за диагностика. Едновременно обучава значителен брой наши и чужди лекари на това изследване, което е с най-голяма диагностична стойност за точната морфологична диагноза/след интраоперативната биопсия!/. Впоследствие намира нови приложения на ТАБ – имуноцитология, изследване за пероксидазен дефицит, изпращане на материал за микробиологично, вирусологично и микологично изследване, създаване на клетъчни култури, с което значително се подобрява диагностичния процес при тиреоидна патология. Паралелно със създаване на нови диагностични критерии, д-р И.Кръстев прилага тънкоиглената пункция и в лечебната практика – лечение на кистични структури, разрушаване на единични доброкачестевени възли в щитовидната и паращитовидните жлези, а при запуснати болни /тиреотоксични кризи и др./ локално инжектира в щитовидната жлеза на малки дози тиреостатик/фавистан/, с което се достига бърза компенсация на хипертиреоидизма. Първите резултати от над 500 изследвани лица са описани в множество публикации в наши и чужди списания, а през 1992г. са обобщени в дисертационния труд „Възможности на ТАБ при болестите на щитовидната жлеза”.
При болни с тежки форми на ТАО/тироид-асоциирана офталмопатия/ разработва схеми за лечение, изключващи прилагане на големи дози кортикостероиди, постигайки с това бърз лечебен ефект и избягване тежките усложнения на кортикотерапията.